Balchik - Ethnographic hause
  • Museum Type: Ethnology or ethnographic museum
  • Country: Bulgaria
  • Region: Dobrich
  • City: Balchik
  • Address: Dimitar Zhelev street № 3, Balchik
  • Opening Hours: mon-sun 09.00-12.00; 13.00-17.00
  • Contact: +35957972177

Етнографският музей в Балчик се помещава в красива реставрирана възрожденска къща от 60-те г. на ХІХ в. Тя представлява двуземно жилище. Първоначално е била притежание на гръцки търговец, а после на българския търговец- житар Атанас Щерев. През 1979 г. е съборена до основи и възстановена като се запазва архитектурния план, а се променя вътрешното оформление предвид експозиционните нужди. Във фонда на Етнографска къща се съхраняват над 1500 музейни единици. Изложените експонати са свързани с поминъка и начина на живот на местното население, с дома и бита, с празниците и обичаите. Те са подредени тематично, като на първия етаж са показани основните поминъци и занаяти, характерни за населението в североизточна България, а именно- земеделие, животновъдство, риболов, лозарство и винарство, и някой традиционни занаяти- бъчварство, медникарство, кожухарство, абаджийство. Като колекции експонатите са групирани в облекло, тъкани, накити, глинени и медни съдове, домашни занаяти и покъщина, занаятчийски инструментариум и оръдия на труда,предмети на труда, риболов. На І-я етаж в две зали е разгърната експозицията „Занаяти и поминък в Балчишкия край от първата половина на ХІХ в.”- абаджийство, кожарство, бъчварство, медникарство, коларо-железарство, риболов, земеделие, скотовъдство. Показани са диканя, вила, овчарски ямурлук, рибарски мрежи, домакински съдове и автентични оръдия на труда, характерни за поминъка на този край. В помещението „ къщи” централно място заема огнището, около което се събира цялото семейство, до което са подредени бакъри, софра с трикраки столчета, предмети, необходими за разпалване на огъня и приготвянето на храната- перустия, конче, маша, ръжен, гърне и котле. Пъстри паници и стомни греят от полиците. Тук е водникът, на който се закачват съдовете за вода. Подът е застлан с черга, върху която е софрата. На ІІ-я етаж е развита основната тема на музейната експозиция- народното творчество, отразено преди всичко в народните тъкани и носии, с прекрасни багри и орнаменти, показващи уменията, чувството за хармония и красота на българката. Изложените носии дават представа за демографския облик на нашия край. Облеклото се различава със своето голямо разнообразие поради сложните миграционни процеси, станали през ХІХ в.- най-старото местно българско население са т.н гребенци. Те населяват предимно северозападна Добруджа, край р. Дунав. Сравнително ново за Добруджа население е това на тракийците, после следват балканджиите, между които преобладават котленците. Мъжкото облекло на добруджанското население се отнася към чернодрешното. Показана е риза от памучно платно с туникообразна кройка, дънести гащи, запасани с широк вълнен пояс. Горните дрехи са елек, антерия, на краката са обути цървули, навуща, на главата има калпак. Женското облекло се отнася към сукманеното. В края на ХІХ в. в Добруджа се е запазило локалното разнообразие и специфика на облеклото. Традиционните носии илюстрират етнографската пъстрота на българското население в Добруджа и характеризират българското облекло от твърде обширна територия на страната. От това облекло се създава фустеното в южна Добруджа и сукманеното в северна Добруджа. Представени са риза с туникообразна кройка, фуста или сукман, престилка, елек и матине. На главата е забрадена кърпа. Тъкачеството е едно от основните занятия на българката. Вложила цялото си умение, чувството си за хармония и красота, тя създава разнообразни тъкани с прекрасни багри и орнаменти, предназначени за битови нужди и за украса на дома. В експозицията са представени уреди, свързани с влакнодобива- дараци за вълна и коноп, чекръци, предачки, хурки. В отделна стая е отделено място за тъкачния стан - той е хоризонтален, тъй като домашното тъкачество е занаят, който се практикува от дълбока древност. На втория етаж е показана и собата- най- представителното помещение в добруджанската къща. Тук могат да се видят дългите миндери, застлани с червени покривки, шарените възглавници, люлката, раклите. Разноцветието на чергите, простиращи се открай до край на пода допринасят за усещането на спокойствие, сигурност и топлина. На стената висят огледало и икона. Красиви добруджански черги и пешкири, изработени от памук, коприна и вълна се показват от раклите. В отделна стая е представен и градския бит- с тежкото дървено огледало, мраморна тоалетка, дървен скрин, виенски столове и кресла, семеен албум. В Етнографска къща се пази скромна колекция от произведения на местни майстори- златари. Тези накити са естествено допълнение към облеклото. Те са поместени във витрини, разграничени по видове: за украса на глава/ прочелници, висулки, подбрадници, наушници, игли, обеци/; за врата- метални гердани; за ръцете- гривни, пръстени; за кръста- метални колани с пафти, пафти, тъкани колани; Показани са и накити от мъниста и разноцветна вълна. Външния вид на къщата приятно хармонира с цветната градина и двора пред нея.