Наричат го сребърният град, перлата на Черно море, бисерът на черноморската огърлица… Подобни романтични определения са еднакво подходящи за Балчик – един от най-древните черноморски градове, изваян на морския бряг от великия творец – природата. Градът, в който във великолепен синтез органически се съчетават, допълват и хармонират природа и архитектура. Градът, съхранил неповторими красоти и очарование, вдъхновил безчет художници и поети в създаването на прекрасни творби. Градът, в основите на който преплитат корени три велики цивилизации – гръцка, римска, византийска. Град Балчик е разположен амфитеатрално на черноморския бряг върху няколко тераси, по които добруджанската равнина се спуска към морската шир. Редица каменни брадвички и чукове, кремъчни стъргалки и други сечива са неоспоримо доказателство за съществуването на селище на територията на днешния град още през новокаменната епоха 6 000 г. пр.Хр. Можем да приемем, че първобитните хора са намерили тук благоприятни условия за живот. Носители на култура от следващата епоха в нашите земи са траките. Те са ни оставили сравнително оскъдни материали, засега само керамични фрагменти. Балчик е основан от гръцки колонисти преди повече от 26 века. Първото му име Круни е свързано с множество карстови извори, намиращи се в района. Повечето изследователи приемат, че основателите на града са дошли от Милет. Тихият залив и богатото крайбрежие очевидно са били оценени от гръцките търговци създатели на античната колония. Удобното пристанище позволява да се развият търговски връзки с околното тракийско население. Повечето автори приемат за достоверно съобщението на Псевдоскимност, че гръцката колония Круни е преименувана в Дионисополис, когато морето изхвърлило статуята на Дионис на морския бряг. С оглед нуждите на стопанския обмен града сече свои монети. Подобно на всяка малка гръцка колония той установява контакти с големите пристанищни центрове Одесос и Калатис. Монетите сечени в Дионисополис със своите изображения сочат като важни отрасли на градската икономика земеделието и лозарството. Очевидно селскостопанските произведения са били изнасяни през пристанището за метрополията, а са били внасяни вино, дървено масло и други стоки. Намерените в Балчик дръжки от амфори с печати свидетелстват за търговски връзки на Дионисополис с Тасос, Синопе, Родос. Нумизматичният материал показва, че в града е бил силно разпространен освен култа към Дионис – неговия патрон и този към Деметра. Дионис си остава главно божество, в чиято чест са устройвани специални празници. От Балчик са запазени редица забележителни произведения на древногръцката скулптура, посветени на Дионис, като негов мраморен торс от III в. пр.Хр., който напомня произведенията на големия гръцки скулптор Праксител, чиито оригинал се намира в Националния археологически музей – София. Благодарение на многото епиграфски паметници намерени в Балчик, може да се установи, че в него освен основното гръцко население са живеели траки, а също така и таврийци – преселници от Мала Азия. Гръцкият етнически елемент е сравнително траен. Той оказва силно влияние върху останалото население. Споделяйки съдбата на останалите елинистични крайбрежни градове, през I в. сл.Хр., Дионисополис е подчинен от римляните. През I и II век той се развива при сравнително мирни и благоприятни условия. Вероятно по това време разширен и благоустроен. Ползва се с привилегиите които римската власт дава на други крайбрежни пристанища. До средата на III в. градът преживява икономически разцвет, след което, поради започналите нашествия в Добруджа, запада и престава да сече монети. От намерените надписи се установява, че Дионисополис участва в хексаполията. Това е военен и религиозен (сакрален) съюз на шест града по Черноморското крайбрежие, които избират военен вожд и въвеждат общи религиозни празници. Гръцките колонии имат такъв съюз още преди римското нашествие на Балканския полуостров. В него влизат пет гръцки колонии – Дионисополис не участва. Той се включва в хексаполията заедно с Истрия, Томис, Калатис, Одесос и Месемврия. Главен град на хексаполията е Томис (дн.Констанца). Гражданите му избират понтарха – главния жрец, и архонта – военния вожд на съюза. Отделните градове са със самостоятелно общинско управление начело с архонт и съвет. За участието на Дионисополис в съюза на шестте свидетелства открития в Балчик, в средата на миналия век, Ефебски декрет (от 30-те години на III в.), намерен през 1953 г., при поправка на градската канализационна мрежа, в съседство с разкритата прочута римска гробница на лекар. Информацията съдържаща се в Ефебския декрет, дава изключително важни сведения за обществено-икономическия живот на Дионисополис. Той съдържа данни за правото на града да дава ръководител в Койнона – съюза на шестте града. Писменият паметник свидетелства как с общите промени, които настъпват в Римската империя, постепенно гръцките градове загубват своята привидна самостоятелност и привилегии. От този ранен период са откритите случайно, на територията на летището останки от колесница. Тя е двуколка, с желязна седалка и бронзови украшения: орлета, ръце, бюст на роб и на Дионис. Колесницата вероятно е принадлежала на знатен военачалник от Дионисополис. По това време градът достига своя най-голям разцвет. Той е средище на значителен район. Територията на Дионисополис на юг граничи с тази на Одесос, а на север с Калатис, т.е. тя се простира почти в границите на някогашната Балчишка околия. В края на II и началото на III в.античният град разширява фортификационната си отбранителна система на север (останки от крепостни бойни кули са открити в сутерена на сегашния търговски комплекс „Круни”). През втората половина на III в. укрепленията вече защитават територията южно към античното пристанище. Отначало Дионисополис принадлежи към провинция Мизия, но император Диоклетиан провел своите административни реформи очевидно, за да може централната власт да управлява по-ефикасно и да отбранява своите владения. С тези реформи Дионисополис остава в пределите на новосъздадената провинция Малка Скития, т.е. днешна Добруджа. Границата ù с Долна Мизия била дн.Батовска река, наричана през античността Зирас. В провинция Малка Скития Дионисополис е един от значимите градове и кръстопътен център. През него минават крайморските пътища от Константинопол за Калатис, а също така и пътища за вътрешността на Добруджа към Залдапа (при с.Абрит). В центъра на Балчик (до автогарата) през 1907 г. е открита гробница на лекар – хирург, в която освен богатата и интересна находка от бронзови битови предмети, главно съдове, били намерени и хирургически принадлежности. Откритието е с изключително значение не само за историята на града, но и за историята на медицината. Това дава основание да твърдим, че Дионисополис е бил значително благоустроен и с благоприятни условия за живот. Откриването на този значим античен паметник и на веществени свидетелства, илюстриращи богатата материална култура на Балчик през древността, подтикват местното ръководство към идеята за създаване на музей. В продължение на две години археологическите находки от проучванията се съхраняват в третокласното училище и в касата на общината. През това време Варненското археологическо дружество прави на няколко пъти постъпки пред балчишката община и околийския началник за предаването на въпросните паметници във варненския музей.(Археологическите проучвания се ръководят от неговия председател Карел Шкорпил, който е и директор на варненския музей) Случаят е отнесен и до министъра на просвещението, тъй като съгласно устава на дружеството (утвърден от споменатото министерство) последното се грижи за събирането и опазването на старините на окръга. Отказвайки да предаде находките, в писмо до ВАД от 10.VII.1908 г., балчишкият околийски началник се позовава на обстоятелството, че кметът Задгорски възнамерява да се уреди музей в Балчик. Извършените археологически проучвания събуждат и стимулират интереса на балчиклии към изследване на миналото, към събиране на културни паметници и документални свидетелства за историята на родния им град. За това допринася и активната пропагандна дейност на ВАД. По решение на неговото настоятелство Х.Шкорпил и Б.Райков са натоварени да изнесат сказки в Балчик, Каварна, Добрич, Провадия и по-големите села в окръга. На 27.V.1912 г. двамата активисти на дружеството се срещат с жителите на Балчик. В салона на училище “Хр.Ботев” е изнесена лекция за историята на древния град. Тя има осезаемо пропагандно въздействие. За членове на ВАД се записват 27 балчиклии. Взето е решение в Балчик да се открие клон на ВАД и да се изготви правилник за неговата работа. Гореспоменатата среща е повод да бъде представено пред балчиклии изследването на братя Шкорпил, посветено на историята на града. Отпечатано е като самостоятелно издание и според местния вестник “Куриер” “добре е гражданите ни да се снабдят с тази настолна книга”(изследването е публикувано в т.V на Известия на Варненското археологическо дружество - 1912 г.). Трудът засяга въпроси, свързани с историята на Балчик в хронологичен порядък, от основаването на града, по време на Великата гръцка колонизация, до средата на ХIХ в. Тази публикация документира резултатите от първото археологическо проучване на територията на Балчик. Според История на музейното дело в България гореказаното нарежда балчиклии между пионерите на музейното дело у нас. Повечето археологически паметници свидетелстват за съществуването на Дионисополис като селище с богата материална и духовна култура с култонете на Дионис, Деметра и др. След разделянето на Римската империя на Източна и Западна през 395 г.сл.Хр., Дионисополис остава в Източната. Започва изграждането на двойник на античния град – крепост, разположена в кв.”Хоризонт”. В средата на VI в. мощен подводен земетръс предизвиква огромни приливни вълни които разрушават древния черноморски полис. Новата крепост на Дионисополис, от ранновизантийската епоха, е изградена върху равнинното плато северозападно от днешния градски център. По територия тя е сред най-мащабните в целия византийски свят. Една от главните ù функции е охраната на големия сухоземен път от Константинопол до делтата на Дунав. Резултатите от археологическите проучвания сочат, че крепостта е строена в края на V- началото на VIв. Вътрешното ù пространство е явно гъсто населено. Около добре планираните градски улици са издигнати стопански, обществени, жилищни и военни постройки. Това голямо фортификационно съоръжение е важно звено в Западночерноморската отбранителна зона, която Византия формира през V - VI в. Създаването на Първото българско царство през 681 г. се оказва повратен момент в продължителния процес на етнически и териториални промени, започнали вследствие на Великото преселение на народите. След знаменитата битка при Онгъла и успешната военна кампания на прабългарите под предводителството на Аспарух Византийската империя е принудена да изостави част от Западночерноморската укрепителна система. Изоставени са и запустяват важни за империята укрепени места, върху чиито руини трайно се установяват и заселват прабългарите. В ръцете им наред с порутените от войната останали крепости и градове попадът и разавалините на Дионисополис., върху които се формира новото поселение. То се разполага върху площ около 300 дка и най-напред се защитава от землено-каменно укрепление с дължина над 1 200 м. Просъществува до края на Х в. Основният насип – вал е надзидан с каменна стена, дебела 5 м и запазена височина до 80 см. Останките от византийската крепост са наситени с жилища и стопански постройки. Непосредствено до селището са разкрити три некропола датирани от края на VII – началото на VIII до средата на IХ в. Откритите материали свидетелстват, че поселението прераства в селище от градски тип. Редица автори считат, че това е Карвуна – големия областен център на ранносредновековна България. В началото на второто хилядолетие градът, за който започва нова епоха, е последователно византийски (ХI – ХII в.) и процъфтяващ български средновековен град (ХII – началото на ХV в.). Медиавистите изтъкват, че в средата на ХIV в. Карвуна е столнината на Балик. Някои автори приемат, че по време на османското нашествие, в края на четиринадесето столетие градът е опожарен и сринат до основи. Други считат, че Карвуна просъществува до средата на ХV в. Във всеки случай според историческите извори през втората половина на ХVI в. градът носи вече името Балчик. Сред паметниците на Балчик, достигнали от древността до наши дни, се откроява античния храм открит през 2007 г.- недвижима културна ценност с национално значение. Засега това е единствения открит храм на Понтийската майка на боговете и най-добре запазеният еленистически храм в България и по Западния бряг на Черно море. Античната сграда е била изградена в първата половина на III в.пр.Хр. и е функционирала поне до края на първата четвърт на IV в.сл.Хр., когато е затрупана от природен катаклизъм – свлачище или земетресение. В архитектурно отношение храма е ориентиран в посока север – юг. Изграден е от обработени каменни блокове. Горната част на фасадата му е украсена с релефни фризове с бичи черепи, гирлянди и розети. Подът е застлан с каменни плочи. Наосът на храма е с форма на квадрат. В средата е открит мраморен лутерион. На западната и източната страна на храма са разположени каменни пейки, чиито крака са украсени с лъвски лапи. Богинята Кибела е почитана в големи части на Мала Азия, както и в Тракия. Наричана е Велика майка, Майка на боговете и всичко живо на земята, на възраждащата се природа и на нейното плодородие. Олицетворява силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете. Тя е обединител на женския и мъжкия пол. Поради този факт нейните жреци са се обричали на целомъдрие и вярност към нея чрез скопяване. Към средата на първото хилядолетие пр.Хр., чрез гръцките колонии в Мала Азия култът към Кибела прониква в Гърция. Намерените в храма над 30 надписа и фрагменти от надписи, датиращи от IVв.пр.Хр. до IVв. сл.Хр., както и мраморната пластика (включително седем статуи и статуетки на други богини), 167-те бронзови и медни антични монети, са изключително важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществения живот в Дионисополис. Вътре в храма и около него са намерени различни керамични, стъклени, костени и метални предмети. От керамичните предмети най-много са лампите. Открити са 41 цели и фрагментарно запазени лампи. С изключение на две - една от II в.пр.Хр. и една от I в. пр.Хр., всички останали са от римската епоха (I – IVв.сл.Хр.). Намерени са 37 стъклени маниста, едно фаянсово манисто и едно манисто от планински кристал. Осем маниста са част от един наниз (накит). Металните предмети са от злато, бронз, олово и желязо. Фрагментите от златно фолио и един детайл от златен накит вероятно са от някаква украса, може би на храмовата статуя. Преобладаващото количество оловни предмети са рамки от огледала. Дванадесет са кръгли, а останалите три са квардратни. Железните предмети намерени при разкопките, са от градежа на храма, скоби с оловна заливка от стените, множество пирони от покривната конструкция. Намерените надписи и мраморна пластика като брой и разнообразие са най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Майката на боговете, откривани досега.