Красив и пленителен, Балчик е от тези градове, които привличат, вдъхновяват и остават завинаги в сърцето. С неповторимата си природа и амфитеатрално разположение той е любим град на много творци –художници, поети, музиканти. Белият град, както го наричат, заради варовиковите скали, които обгръщат живописни улички и къщи, крие древна история. В началото на XX в. започват първите археологически разкопки и проучвания, които дават тласък на музейната дейност. Първият музей официално отваря врати през 1937 г., с археологическа експозиция и картинна галерия. Когато през 1940 г. Южна Добруджа се връща в пределите на България всички експонати от музея са изнесени в Румъния /от 1919 г. до 1940 г. по силата на Ньойския мирен договор Балчик е румънска територия/. Според архивни данни това са около 55 живописни творби, някои редки старопечатни книги и антични скулптури. Двадесет години по-късно възниква необходимост от възстановяването му. Започва събирането на художествени творби. Националната художествена галерия дарява 76 произведения живопис, графика и скулптура на български художници. Заслуги за организацията и подбора на творбите имат Клара Петкова (1908-2003) – уредник в музея и художникът Никола М. Даскалов ( 1924-2001 г.). Заедно с дарения на балчиклии на 25 май 1965 г. се открива експозицията „Балчик и морето”. Музей и галерия продължават да се помещават в една сграда, но постепенно фонда им нараства. Поради нужда от експозиционна площ и фондохранилище, през 1987 г. картинната галерия се премества в красива и стилна сграда – бивша гимназия на града. Строена в края на XІX в. и реконструирана със средства от фонд „1300 години България” тя е сградата, където се намира галерията днес. През 2015 г. след извършен пълен ремонт на вътрешното пространство, галерията се открива със съвършено нова визия. Средствата за нейното обновление са отпуснати от Община Балчик, а идейния проект, в който са включени характерните за Балчик елементи - камък и дърво е дело на арх. Иво Попов. Художествената галерия се разполага на два етажа. На първият етаж са отредени четири зали за временни и гостуващи изложби и зала за чуждестранно изкуство. В централната зала е разположена статуя на бог Дионис /реплика на гръцки оригинал, открита в града ок. 1945 г./ – символ на древното име на града Дионисополис. Фоайето, което посреща посетители и гости, се използва за прожектиране на филми свързани с изкуството и историята на града. На вторият етаж се намира постоянната експозиция на галерията, с творби на съвременно българско изкуство - живопис, графика и скулптура. Нейният тематико-експозиционен план е направен през 2008 г. от специалисти от Института по изкуствознание при БАН. Предходната година специалистите успешно извършват експертна оценка и дигитализация на фонда. Постоянната експозиция е разгърната в две основни зони – изкуство от първата половина на XX в. и от преходния период /до края на 50-те години/ и изкуство през втората половина на XX в. /от началото на 60 –те години до края му/. Най-интересен и представителен е живописния раздел. В него присъстват творби на утвърдени имена като Владимир Димитров – Майстора, Бенчо Обрешков, Дечко Узунов и други значими български художници. В зоната отредена за изкуството от втората половина на XX в., намират място творби, които говорят за по-ранните етапи от творчеството на известни, съвременни художници. Ориентирана предимно към морето и крайбрежния пейзаж, експозицията предлага много стойностни пейзажи от стария Балчик, портрети и натюрморти, рисувани от български класици. Творби на именити наши графици разнообразява и допълва експозицията. В залата за чуждестранно изкуство са показани четиринадесет живописни платна от единадесет румънски художници творили в Балчик през 30-те години на миналия век. Сред тях са имената на автори, които имат водеща роля в румънската живопис след началото на XX в. По това време „Белият град” привлича силно румънските интелектуалци и творци, с щедрата си природа и ориенталско излъчване. В колекцията преобладава пейзажната живопис и представя Балчик в сложни и богати багри, потънал в играта на светлини и сенки. Балчик е роден град на скулптора Борис Караджов – Караджа /1906-1982/. Неговият талант е открит от големия румънски скулптор Щорк, който настоява младежа да завърши художествено образование в Румъния. Борис Караджов завършва Художествената академия в Букурещ /1932 г./, където по-късно става преподавател и професор. Талантливият добруджанец се прибира всяка година в Балчик. При откриване на експозицията на галерията през 1965 г. той подарява своята творба „Пиета”, заемаща централно място на втория етаж. Интересна е колекцията от творби на известния български карикатурист Тодор Цонев, които са дарявани от автора в продължение на десет години. Това са рисунки, литографии, карикатури, графики и шаржове, както и 108 броя на в-к „Сатира”, които художникът издава, заедно с изкуствоведа – историк Мария Овчарова в периода 1990-1999 г. Това е най-голямата колекция в страната. Художествената галерия в Балчик е културно средище, където всяка година се провеждат гостуващи изложби, изложби от пленери и фестивали, концерти и литературни вечери. Тя е домакин на международните фестивали „Процес-пространство” /фестивал за съвременно изкуство с над двадесет годишна история и единствен по рода си в България/ и „Виа Понтика” – фестивал на младите в изкуството, който събира всяка година студенти от трите национални академии за изкуства в София / НХА, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и НМА „Проф. Панчо Владигеров”/ като всяка година кани и чуждестранни студенти и преподаватели. Други ежегодни прояви са изложби от пленерите „Европейски хоризонти”, „Художници, Балчик, Любов” и добричкото Сдружение „Ателие 13”. През останалото време на годината галерията представя произведения на утвърдени автори, млади творци, ученици и деца, в различни сфери на изкуството – живопис, скулптура, графика, керамика, приложно изкуство и др., както и тематични изложби от своя фонд. Тя също е домакин на литературни срещи, концерти и уъркшопи. Всяка година през месец май по традиция се празнува европейския празник „Нощта на музеите”. Той се отбелязва с богата програма, включваща откриване на изложби, изнасяне на концерти и др. мероприятия, събирайки гражданите и гостите на града.